ТРИТЕ ПОСОКИ НА ПРОМЯНАТА
/част 2/



Първата Посока

Единадесетте прозрения на промяната

Почти непроменени до сега тези прозрения са служили за пътя към разкриването. Разкриването е онова нещо което ни прави различни, което ни дава силата да променяме собствената си съдба.

Предаваме и интерпретираме тези единатдесет прозрения от първата посока, за да се даде възможност за осъзнаване на истинската същност на всичко което е около нас. За да се свърже осъзнато със света, в който живеем, от всеки.

Предавам прозренията по начина, по-който аз ги възприемам, напълно съзнавайки, че е субективно.

Първо прозрение.

Човек е винаги сам вътре в себе си, дори когато има други хора около него. Самотата му го кара да страда и той изразява своето страдание по различни начини, чрез гнева, чрез омразата, чрез насилито, чрез злобата, но и чрез любовта, състраданието, добротата.

Това продължава докато не стане отново едно с истинския свят, докато не почувства свързаността, както е било преди да се роди. Тогава самотата го напуска. Или тогава или в деня на смъртта му.

 Второ прозрение.

Съдбата на човека е следствие на събития и илюзии. Първите могат да са предизвикани независимо от волята на човек, но ако са предизвикани от неговите субективни действия те са следствие от собствените му илюзии, които го водят към заблуда относно истинността на този свят, в който живеем.

Съдбата е следствие, дори когато изглежда случайност, защото събитията са подчинени на неща които са съсвсем дребни или такива, които са низмеримо мащабни.

 Трето прозрение.

Хората непрекъснато се борят за контрол, власт и влияние. Това им дава сили да се справят със самотата и неизбежността на съдбата, създавайки си илюзията, че контролират нещо. Това им дава илюзията за сигурност, но винаги нещо разбива тази сигурност на парчета и тя става безполезна, защото никой на знае какво точно контролира и може ли да го прави.

Целият свят е изграден върху илюзии.

 Четвърто прозрение.

Властта е първата илюзия, която човек открива с времето.

Времето е друга илюзия, която човека си е създал.

Свободата е трета илюзия.

Човек вярва, че има власт върху нещо си и това ще продължава винаги, но в един момент всичко се променя. Времето не е вечно и свършва или не стига. Някои се смятат за свободни, за независими, но оглеждайки се всякога се намира нещо, което прави човек зависим, дори фикс идеята за свобода може да е зависимостта на даден човек.

 Пето прозрение.

Умът и въображението са в основата за възприемането на света. Те го изграждат според индивидуалните познания и виждания на човека. Колективното знание изгражда колективно въображение и един свят на общество, взависимост от собствените му виждания и възприятия предадени поколения наред от родители на техните деца.

 Шесто прозрение.

Промяната на навиците може да промени живота на всеки човек. Промяната на живота е промяна на съдбата.

Седмо прозрение.

Познанието и усъвършенстването са непрекъснат процес, който продължава от раждането до смъртта на отделния човек или от формирането до разпадането на една общност.

Осмо прозрение.

Всичко в този свят, всяка фибра от Всемира е свързано. Между всяка част има нишки на свързаност, които водят до всички останали части от вселената, от световете.

Девето прозрение.

Всичко се движи. Всичко непрекъснато се променя. Няма време, има движение, няма посока, има само промяна. След всеки пълен кръг всичко започва отново и отново. Няма край. Дори живота не свършва в този смисъл, в който го възприемаме.

Десето прозрение.

Всемира е кръговрат, който и в началото и в края има определена повратна точка. Всичко в тази точка се прелива от голямо към малко и обратно, създавайки различни форми, които изглеждат различно от едната или от другата страна. Тази точка е приета, като фиктивно начало на безкрайното движение в което участва всяка фибра от Всемира.

Единадесето прозрение.

Има енергия, която е източник на сила за всеки свят, която подържа Всемира и крепи всичко в него, от която черпим необходимото ни, за да съществуваме. Тя е толкова финна, че може да се каже, че не съществува, но без нея не би имало нищо. Тя е познанието което се е натрупало в Селенията.

Тази енергия и пътя, който следваме в нашето пътешествие, път безкрай, където ние сме пътешественици.




(следва)